Тази седмица е пикът на Ета Акваридите: Падат до 30 метеора на час!
Всяка година от края на април до средата на май Земята минава през останките на Халеевата комета (1P/Halley) и резултатът от това е хубав метеорен дъжд, чийто пик е тази седмица. По съответно – на 5 май в 04:00 ч универсално време (според American Meteor Society). Този миг обаче варира според от другите специалисти, а и пикът на този метеорен дъжд продължава няколко дни. При всички положения най-хубавото време за наблюдението му ще бъде в часовете преди изгрев слънце на 5 и 6 май.
Ета Акваридите са известни със своята скорост – те навлизат в земната атмосфера с 66 км/с и образуват дълги сияещи следи след себе си. Според American Meteor Society те могат да траят от няколко секунди до минути.
Хората, живеещи в Северното полукълбо, ще могат да видят от 10 до 30 метеора на час.
Прословутите опашки на Ета Акваридите. Тенеси, 2013 година Източник: NASA
Метеорите постоянно се назовават и падащи звезди поради проблясъците от светлина, провокирани от прахта и скалните фрагменти (някои са огромни колкото песъчинка), които изгарят в атмосферата, до момента в който Земята минава през опашката на кометата.
Те се кръщават на съзвездието, от което идват. В този съответен случай – Водолей (Aquarius). Реално видяно на небосовода наподобяват по този начин, като че ли идват от всички направления, така че не е належащо да ги търсите на съответно място. Просто погледнете нагоре!
Както нормално, най-хубаво е да наблюдавате сходно събитие на място, където няма изкуствена светлина в часовете преди изгрев. Освен това на очите ви са необходими към 30 минути, с цел да се нагодят към тъмнината, така че се облечете топло, вземете си одеяло и се настанете комфортно.
Това не е единственият метеорен поток за годината, който е предизвикван от остатъци от Халеевата комета. Следващият е през октомври (Ориониди).
Човечеството следи светлината на Халеевата комета най-малко от 273 година прочие Хр. Тя даже е изобразена на Гоблена от Байо - парче бродиран плат с размери 0,5 на 68.38 м), което демонстрира събитията към Норманското настъпление в Англия. Чак през 1705 година обаче Едмънд Хейли открива нейната честота.
На кометата са ѝ нужни 76 години, с цел да се завърти към Слънцето. За последно можехме да я следим през 1986 година Следващия път, когато ще навлезе във вътрешната част на Слънчевата система, ще е през 2061 година
Източник: IFLScience
